Събота, Декември 18, 2004

Защо цС*ка са турци ?



Цитат:
Лютви Местан (депутат от ДПС): Аз съм кръвна група ЦСКА
Лютви Местан е един от най-запалените привърженици на ЦСКА не само в групата на ДПС, но и в целия парламент. Политикът е и член на фенклуба на червените.
- Аз съм кръвна група ЦСКА. И съм от онези, лошите цесекари, които имат много силни и ярки пристрастия към червения отбор. Прогнозата ми за мача в сряда, която вече споделих пред много мои приятели, е по-скоро това, което искам да се случи: 1:1 в Истанбул, 0:0 на Армията и ЦСКА да продължи с гол на чужд терен - разпалено обясни г-н Местан.
Според него вариантът е напълно реален, въпреки че Галатасарай е доста сериозен отбор. Депутатът се притеснява най-много от богатия турнирен опит, натрупан от Чим Бом в Европа.
- В този мач твърдо съм за ЦСКА, още повече че в Турция не съм фен на Галатасарай. Във всяка една европейска държава си имам любим отбор. В Турция това е един от най-големите врагове на Чим Бом - Бешикташ. Така че раздвоение за предстоящите мачове няма - само ЦСКА - завърши Лютви Местан.


Цитат:
Хюсеин Чауш (депутат от ДПС): Армейците имат уникален шанс
Депутатът от ДПС Хюсеин Чауш ще стиска палци за ЦСКА срещу Галатасарай. Той искрено се надява червените да успеят.
- Армейците имат уникалния шанс да станат първият български отбор, класирал се за групите на Шампионската лига. Ако загубят, дано да е с минимална разлика, която да позволява на реванша да се търси крайният успех - разясни Чауш.
По принцип той симпатизира и на Галатасарай, но в този сблъсък държи на българския шампион.
- А и аз гледам мачове предимно от нашето първенство, особено пък когато играе ЦСКА. Почти не им пропускам мач, така че няма как да не съм за тях. Искрено им желая успех, макар че в Истанбул на червените няма да им е леко - завърши депутатът от ДПС.


Цитат:
Вежди Рашидов (скулптoр): Турският футбол не е за подценяване
Като българин съм за ЦСКА. Въпреки че етносът ми е друг, аз съм гражданин на тази държава и е логично да подкрепя българския отбор. Това бяха първите думи на скулптора Вежди Рашидов, който бе помолен да коментира предстоящия мач на червените с Галатасарай.
- Искрено се надявам българите да продължат напред. Но турският футбол въобще не е за подценяване. Отборите от тази страна от известно време са в подем, така че не могат да бъдат пренебрегвани - обясни скулпторът. - В крайна сметка не бива да мислим толкова за крайния резултат, колкото за красивата игра. Нека победи по-добрият, аз съм на този принцип. Няма нищо лошо в това да уважаваш съперника и да му се възхищаваш, ако го е заслужил. Дано обаче ЦСКА ликува накрая.


Цитат:
През 1994 г. България беше сред най-силните във футбола, после дойде ред и на турците. Явно по съседски успехът се предава. Аз съм горда и щастлива от спортните постижения и на двете страни. Може би на този етап турците имат по-силен футбол и Галатасарай има по-големи шансове да продължи напред, но ако трябва да изразя предпочитание към един от двата отбора, то ще е за ЦСКА - обясни Есил Дюран.
Според певицата успех на червените не трябва да бъде приеман като изнeнада.
- Български отбор никога не е играл в Шампионската лига и като че ли вече е време и това да се случи. Но пак казвам - и Галатасарай да продължи, ще бъда щастлива, защото турското у мен ще заговори - завърши Есил Дюран.


===================================================

НОВИНИ ОТ ОБОРА НА ЦЕЦЕКА :

Дядо Коледа иска трансферна сума за Гъргоров

Белобрадия старец заплаши,че ще се оплаче в УЕФА,защото фк цдна панчарево са откраднали едно от най-добрите му джуджета.

======================================

България в паника,Велизар изяжда житните посеви !!!

Земеделците в село Панчарево са в паника от нашествието на СкакаУеца,заедно с другите паразити и насекоми,които наричат себе си Фк Цска. Велизарчо Димитров изяждал наред посевите на местните хорица.



Ибрахима Гай иска да напусне България

Според запознати бранителя на цС*ка с неизяснен африкански или ромски произход иска да напусне армията и да отиде в държава,където има повече банани.
Близки на футболиста казват,че той иска да започне собствен бизнес с банани с някогашния си съотборник Макдоналд Мукаси(н)

===================================

7 лева е цената на едно кило велпапе за срещата-реванш между ФеКа(л) Панчарево и Агония Кипър на цеха за вторични суровини в свинския обор в Борисовата градина.

Толкова е цената за централната кочина с тор, а за сектор "Гей" е 2 леви.
Първия мач от турската лига завърши при резултат 1:1 ебани педала от ЦеЦека и от Агония.

Преди сутрешната разходка из обора край Панчарево беше направен и курбан,за който предварително бяха заколени прасенцата Ибрахима Гай,Мансур Аянда,ВеУизар Димитров и Тошко Янчев. Те бяха опечени на шиш и изядени от останалите свине-канибали, съобщи официалния месокомбинат Цецека.

Междувременно мангалския вестник "Баба Гина е цецекарка" съобщи,че новопривлечения мангал Ма(н)сур Аянда е на 54 години и не е от Сенегал,а е Дедо Асан от Факултето.



ОЩЕ ЕДНА ИСТОРИЯ НА ФЕКАЛ ЦЕЦЕКА :

5 май 1948г. - тази дата остана бележита в историята на циганския спорт у нас и на квартал Факултето. Преди 56 години на тази дата се роди чедото на Баба Али от циганската мах'ла - ЦЕЦЕКА ПАНЧАРЕВО. Име което през изминалите 56 години хилядите спортни фенове у нас свързават с мафия,корупция,цигания и ВОНЯ.
Стане ли дума за началото на Цецека - то винаги ще се свързва с имената на Хасан Карамехмедов, Али Сюлейманов,Баба Али и чаветата от Факултето - основоположниците.
На 5 май 1948г. Дружеството на мангалите в България решава да се обедини с другарите си от турските села в България,а обединителното събрание решава да приеме името "Цецека Панчарево а от Септември в Истанбул".

***АФК ЦЕЦЕКА ПАНЧАРЕВО - СИМВОЛ НА МАНГАЛИТЕ И СЕЛЯНИЯТА В БЪЛГАРИЯ***

Футболната история на Цецека е анална - 29 пъти са дали да ги ебат в гъза и 18 пъти в устата. Цецека е най-напред в свирките от другите манго отбори. Достатъчно е да бъдат споменати славните мачове на Цецека с евро колосите ФК Дюла от село Крушари,Фк Оризаре Карнобат и ФК Долна Митрополия,с които Цецека записва славни успехи в историята си след като победеждава ФК Дюла и губи само с по 1 гол разлика от Оризаре и Долна Митрополия.




==============================

Да си цеЦекар е диагноза !
Фактически цеЦекари няма - има анти-фенове на Левски.
Всеки цеЦекар преди всичко мрази Левски,а после обича своя тим.
Това им е заложено в мръсната (циганска ) природа.
За цеЦекарите най-големите евро успехи са загубите на Левски.
цеЦекарите серадват само тогава,когато някой чуждестранен отбор елиминира Левски.
цеЦекарите не се интересуват от своите мачове и дали падат или бият..
За тях е важно Левски да пада.
цеЦекарите не ходят на своите мачове.
Те ходят на мачовете на Левски да викат за чуждестранния отбор,който играе със сините.
цеЦекарите не са българи - те са турци,кюрди,цигани и всичко останало,но не и българи.
цеЦекарите са модерния вариант на Поп Кръстьо - навръх националния празник на България - 3-ти март насред националния стадион "Васил Левски",когато българския отбор - ЛЕВСКИ играеше с чуждестранния тим на Ливърпул, те ( цеЦекарите ) бяха на мача и подкрепяха Ливърпул...

56 ГОДИНИ Ц(*КА - 56 ГОДИНИ ТУРЦИ !

ИЗБЕРИ САМ ДАЛИ ДА БЪДЕШ ЕДИН ОТ ТЯХ !




Желая да хвърля светлина върху създаването на ЦСКА. От разговорите ми с привърженици на различни отбори разбирам, че този въпрос е съвсем неясен. Най-заблудени са онези, които смятат ЦСКА за пряк наследник на АС-23. Това най-често са чорбари, осъзнаващи комунистическата същност на отбора си, но нямащи възможност да се отрекат от него. Какво казва историята по този въпрос?
След деветосептемврийският преврат през 1944 г. се премахват всички дотогавашни спортни структури. Още на 25.09.1944 г. е създаден Временен спортен съвет. Той отстранява не само ръководителите на спортните клубове, но и редица бивши и действащи треньори и футболисти. Причината за това са налудничевите обвинения "за профашистка дейност". Нещо повече, последвалата реорганизация на клубовете довежда до ликвидирането на много от тях, а останалите са прекръстени с нови имена. Така Левски е обединен с Княз Кирил, който преди това е преименуван на Пощенски спортен клуб. Новото име на клуба е ПСК Левски. ЖСК става Локомотив, Славия е обединена с България и Бежанец и става Славия 45 и т.н. АС-23, Шипка и Цар Борис III са претопени в един клуб на армията, наречен Чавдар. През сезона 1946/47 г. Чавдар изпада от Първа дивизия, след което е преименуван на ЦДВ. Тъй като отборът на партията не може да играе във Втора дивизия, той е обединен със силният за времето си Септември от Първа дивизия. Това става в края на сезона 1947/48 г. като името на новият отбор е "Септември" при ЦДВ. Така без да е извоювал участие при най-добрите, ЦСКА започва съществуванието си.
За да не бъда голословен ще цитирам дословно извадка от "Задочни репортажи за България" (Георги Марков, 1990, София, 40): "... От друга страна, футболът беше добре прикрит повод човек да изрази своята ненавист към режима. Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отборът на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийната непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към "Левски", който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на "Левски". По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери. Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на "Левски". Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете." За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на "Левски" бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавана сигурност..."
Феновете на разформированите отбори (които не са били малко) се насочват към останалите оцелели тимове. Една част от тях си избират новият отбор на ЦСКА, който ги привлича с победите си. Към тях трябва да прибавим комунистите и военните, които по "задължение" стават цескари. Появяват се и други поддържащи този комунистически отбор. Това най-често са хора, които страдат от липса на победи в личният си и служебен живот и търсят да избиват комплекси на друго място. Тъй като изборът не е бил голям, значителна част от тези хора се насочват към футбола. Там вече има един отбор победител, зад когото изцяло стои партията-държава, т.е. тук не можеш да бъдеш губещ. Така се създават привържениците на ЦСКА. Днес имаме прекрасната възможност да наблюдаваме колко несполучлива смес се оказват феновете на ЦСКА. Но най-любопитното е, че и новото поколение цесекари е наследило изцяло недъзите на предходното. Разбира се има и изключения. Аз самият познавам качествени хора, които са се заблудили, но според мен те не са повече от 20% от всички, които подкрепят ЦСКА.
В действителност привържениците на ЦСКА не обичат истински отбора си. Тяхната омраза към ЛЕВСКИ ги обединява. По този начин червените фенове признават категорично, че В БЪЛГАРИЯ ИМА САМО ЕДИН ОТБОР И ТОВА Е ЛЕВСКИ - огромна част от народа го обича, а останалата го мрази. Ще посоча няколко примера за казаното по-горе. Нека започнем с най-очевадното - песните "възхваляващи" армейския отбор. Феновете на комунистическият клуб имат около петнадесет най-популярни песни и забележете, че над десет от тях са насочени срещу отбора на ЛЕВСКИ. Тези антилевскарски измислици се пеят постоянно, независимо кой е моментният противник на ЦСКА. Друг е въпросът, че голяма част от споменатите песни са взаимствани от синята агитка. Всеки средно-интелигентен човек го разбира, ако внимателно следи текста. Една песен измислена за възхвала на даден отбор, е градивна. Когато позитивните пасажи са заменени от негативни, а името на Левски остава, е ясно кой е първоизточникът. Това от своя страна говори за липса на вдъхновение, което би трябвало да предизвиква всеки тим у феновете си. В чорбарските редици съществува практика да се слагат различни предмети пред "Българска армия" осмиващи отбора на Левски. Ако някой обича клуба си, то той би трябвало да поставя пред собствения си стадион символи въздигащи отбора му, а не такива, които хулят противника.
Има един неоспорим факт, потвърждаващ горните редове. Това e фактът, че привържениците на ЦСКА са единствените в България, които са се радвали неистово при загуба на "любимия си тим" (ЦСКА-Литекс, 1999). Този начин на мислене е напълно разбираем, защото запалянковците на ЦСКА са южняшки тип. Само по времето на моят недълъг живот си спомням, че неколкократно феновете на червените посягаха срещу своя клуб. Те оскверняваха собственият си стадион като чупеха седалките му и рязаха гредите му. Отнасяха се с омраза към футболистите на отбора си - многократно ги замеряха с домати и яйца, но най-фрапиращо беше желанието да ги пребиват.
... А какво да кажем за психиката им. Те, "родените да побеждават" имат психика на губещи. Конкретен пример ще ви посоча. Имам приятел цесекар, който ми е казвал - "Когато ви поведем с 2:0 в цялата агитка настъпва тягостно очакване. Отвсякъде се носи - "Говедата ще ни обърнат". В същото време отсреща се чува "Хей чуй ЦСКА 2:0, 3:2". Направо си умирам от яд човек!"...
Спомняте ли си многобройните мачове, когaто единствените цесекари на стадиона остават играчите на ЦСКА. Не ви ли се пълни душата като гледате как червените привърженици се блъскат да напуснат стадиона, далеч преди края на мача, защото не понасят загубите. Това последното ще го защитя с песента "Победа и пак победа, ние пеем само за победа!" Свещена глупост! Що за запалянковци са това?...





7 Comments:

Blogger Mitko said...

maika ti govejda gadna odi se shukai vav israel
sishki cigani i tursi sa ot levski be pederas za da podarjaj takaf odbor triabva da si palen glopak
vas vi finasirat evrei be idiot takaf.
nie sme armeizi vie evrei
drevnata armeiska sheta shte premajee sinitee jujeta

Събота, 2005, Октомври 22 6:07  
Blogger Beco said...

Митко, такъв език говорят само циганите от бившите СВ, какъвто си и ти! Дори и турците ви мразят и има защо!
Древна армейска чета, а?!! :)))
Нито сте древна, нито сте армейска, пък да не говорим за чета! Цигани и чета!!! :))))
Глупак с глупак!!!

Неделя, 2006, Април 2 5:35  
Blogger [CSKA]Mitaka said...

nou ste zle goveda.perefrazirate vsi4ki tezi protsotiii ot nqkoi saitove na nai-velikiq otbor v sveta a toi e CSKA.Onova govedo koeto predi malko e pisalo mai mai ne e minalo 1vi klas 6toto mangalite v getoto sa 1 vi a ako nekoi mine do 2ri ebala mango.

Четвъртък, 2006, Юни 29 7:02  
Blogger samocskaole said...

В началото на 60-те години привържениците на Левски бяха отчаяни. Краят на “червената” хегемония, наложена от ЦСКА след смъртта на Сталин (силния период на Динамо Сф свършва с кончината на съветския диктатор), не се виждаше. По това време “сините” отстъпваха и на пловдивските отбори. Локо (Сф) също имаше силен състав. Тяхната звезда в онези години беше Жоро Соколов – един безспорно талантлив младеж. Той вероятно също е чувствал, че перспективите пред Левски не са добри и настоятелно искаше да премине в ЦСКА. Тогава видни “сини” привърженици от артистично-журналистическите и висшите партийни среди потърсиха помощ от Тодор Живков. Първия се отзова на молбата им и Йогата се завърна в Левски. По това време големият привърженик на ЦСКА Аспарухов не беше особено ценна фигура в очите на левскарите, защото се колебаеше между футбола и волейбола.

Заради Аспарухов се премълчаваха успехите на Ив.Колев, Якимов и Жеков
Когато Аспарухов беше взет от ЦСКА, нямаше истерия като тази с Жоро Соколов. Просто за “сините” тогава Гунди не беше особено важен. Всъщност Гунди не се оказа ценен и за “червените”. След няколко тренировки в Борисовата градина той изигра един мач с “армейската” емблема (но с бял екип). Това бе прощалния мач на Манол Манолов (Симулията). В него ЦСКА срещна съветския тим СКА (Ростов на Дон). Гунди не впечатли с нищо.

След като Аспарухов премина в Ботев (Пловдив), онези, които бяха готови да стигнат до Тодор Живков заради Соколов, не се трогнаха. Само че под тепетата младият нападател започна да вкарва голове. Едва тогава левскарите решиха, че той им е необходим. За тяхно огорчение Гунди предпочиташе да играе в Ботев и не искаше да чуе за Герена. За да го накарат да се върне в покрайнините на София, “сините” приложиха изпитано оръжие – обещания и заплахи, включително и от Държавна сигурност.

Няколко години преди това Кольо Цанев беше устоял на подобен шантаж и постигна мечтата си – да играе в отбора на ЦСКА, но заплати с изхвърляне от националния тим. Аспарухов беше дал многобройни обещания и клетви пред публиката и ръководителите на Ботев, но все пак не устоя. Шефовете на Левски написани по заповед на отговорните другари от БКП, публикации, митологизиращи т.нар. “осмо място” на Гунди като първото класиране на българин в десетката на тази престижна класация за футболист на годината в Европа.

Истината обаче е съвсем друга. Още през 1956 г., когато “Франс футбол” провежда първото си допитване за “Златната топка”, Иван Колев е на девето място. И още нещо. През 1965 г. Аспарухов раздели 8-10-о място с Воронин (Торпедо-М) и Мацола (Интер). Точки за Аспарухов бяха дал(и покровителите им в МВР и БКП) и на футболната федерация искаха Аспарухов на всяка цена, защото освен за Ботев той вече вкарваше и за националния отбор. ***иозно е, че точно головете привлякоха вниманието на левскарите върху отписания от тях по-рано Гунди, защото няколко години по-късно те трябваше да сменят плочата.
На “Герена” обявиха вкарването на голове за най-големия позор във футбола
Когато през 1965 г. след 12-годишна суша на Левски най-после партийците им поднесоха титлата шампион, на “Герена” се почувстваха като освободени. Тогава Гунди беше вкарал 27 гола в шампионата. Това беше с един повече от дотогавашния рекорд на Цанев от ЦСКА и слависта Ташков. 27-те гола на Гунди бяха обявени за нещо различно от техните 26. Оказа се, че това било едно от най-добрите европейски постижения.

Всъщност тогава лефскарите търсеха играч, когото да противопоставят на Димитър Якимов. Това, че в живота Якимов и Аспарухов бяха приятели нямаше никакво значение. Митата, който беше супер техник, беше наричан “Мито дъвката”… обясняваше се колко вредна била неговата игра и т.н. Виж, друго нещо са головете. За нещастие на “сините” идеолози (100 % от журналистите и преди, и сега) само след няколко години в състава на Берое се появи Петър Жеков, който бележеше на шега, сякаш когато си поиска. Това вбеси левскарите и когато Жеката премина в ЦСКА, те развиха тезата, че вкарването на голове е най-позорното нещо във футбола. 27-те гола на Гунди от 1965 г. изглеждаха мизерно малко пред головия водопад на бате Петьо и затова лумпениадата го нарече “каруца”. “Жеков не прави нищо, той само вкарва голове… “ – с тази смехотворна мисъл левскарите се опитваха да компенсират поредния си комплекс.

По-добре 16-и, отколкото 5-и
Друг важен момент от левскарската теория беше, че Гунди вкарал голове на световни финали. Единият от тези два гола беше през 1962 г. на празна врата, когато Българи загуби от резервите на Унгария с 1:6 в Чили. Другият беше реализиран срещу Унгария, когато на първенството в Англия паднахме с 1:3. Всъщност най-големият успех на националния ни отбор от онова време беше класирането на четвъртфинал за европейско първенство през 1968 г. Там България отстъпи на Италия след победа с 3:2 и загуба 0:2. Така в неофициалното класиране нашата страна беше на пето място, което е значително по-добро постижение от 16-ите места, които заехме в Чили и Англия. Причината да се говори малко за четвъртфинала от 1968 г. е проста. В срещите на България от това европейско първенство Жеков има четири мача и четири гола, докато активът на Гунди е четири мача и само едно попадение.
Кое e по-важно – реми в контрола или класиране за световно?

Друг факт, с който “сините” изтъкват класата на Аспарухов, е голът, отбелязан от него в приятелската среща с Англия през 1968 г. Митологизирането на този гол във вратата на резервата Уест дойде по-късно, тъй като след мача най-високи оценки от българските играчи получиха Симеон Симеонов и Димитър Якимов. “Червеният” футболен маестро дори бе наречен от английската преса “генералът в средата на терена”. През 60-те години Митата отбеляза два исторически гола. През 1961 г. с негово попадение България победи Франция с 1:0 в трети, допълнителен мач и се класира за пръв път на финали на световно първенство. През 1967 г. отново с гол на Якимов ЦСКА се класира за пръв път за полуфинал за КЕШ. Нашата “обективно-синя” журналистика забрави тези два гола, за да напомня многократно през годините за гола на Гунди в несериозна контрола с резервите на Англия.

1965-а преди 1956-а ли беше?
В издадената през 1994 г. “Енциклопедия на футбола”, том І, А-Л, на думата “анкети” четем:
“Първият български футболист, който намира място в челната десетка (на “Франс футбол” – б.а.) е Г. Аспарухов (осми) през 1965 г.” Подобни твърдения са изказвани многократно преди и след това както в “Първи енциклопедичен футболен справочник”, издаден през 1985 г., така и в “Малка футболна енциклопедия”, излязла през 1971 г. Да не говорим пък за многобройните, и двама души – българин и португалец. През 1969 г. Жеков беше класиран на девето място, като получи точки от българин, руснак, испанец и швед. Тогава Жеката имаше 14 т., а през 1965 г. Гунди получи 9 т. Тези постижения на Колев и Жеков не бяха скривани преди смъртта на Гунди. Интересно е, че много от авторите на публикации, в които се изтъкват класиранията на Иван Колев и Петър Жеков в анкетата на “Франс футбол”, след това в енциклопедиите от 1971 г. и 1985 г. “забравят” тези факти.

В последните десетина години дори се правят внушения, че т.нар. “осмо място” на Гунди през 1965 г. е едно от най-високите постижения на футболист от Източна Европа през 60-те години. Всъщност през 60-те години “Златната топка” беше спечелена от Яшин (Динамо-Москва), Масопуст (Дукла-Прага) и Флориан Алберт (Ференцварош-Будапеща). Като се вземат предвид и многобройните включвания в десетката на други футболисти от СССР, Унгария, Чехословакия и Югославия, ще стане ясно, че 60-те години са най-успешният период за източноевропейските играчи в анкетата на авторитетното френско списание.

Кое е повече – 1 или 49?
Въпросът кое е повече – 1 или 49, не е свързан с джакпота в тото 2, а със сравнението на международния престиж на Стоичков и Аспарухов. Когато през 1994 г. Стоичков спечели “Златната топка”, той беше посочен в листите на 49 журналисти от цяла Европа и спечели 210 точки. Когато през 1965 г. Гунди стигна до 8-10-о място, той имаше 9 т. и беше посочен в листите на един българин и един чужденец. През 1992 г. Ицо получи престижната награда “Златен Онз” като най-добър футболист в света.

Признанието, което Стоичков получи, не намалява уважението към Ив. Колев, Т. Диев, П. Жеков, Д. Якимов, Д. Пенев, Хр. Бонев … и всички други футболисти, допринесли за развитието на нашия футбол. Уважението може да бъде загубено, когато, за да се издигне нечий престиж, се прибягва до неприкрити опити за фалшифициране на история. Или до анкети като тази за определяне на футболист на века, в която Стоичков остана втори, въпреки че в повече от половината листи той беше посочен за първо място. Само защото част от участниците не пожелаха да включат голмайстора на световното първенство и №1 на Европа в своите “бюлетини”. Очевидно тези псевдожурналисти и деятели на Мобилтел се оказаха най-големите жертви на “синия” комплекс за малоценност, превръщаш иначе нормални хора в зомбирани същества.
Тези, които наистина обичат Георги Аспарухов, трябва да знаят, че той ще получи истинско уважение едва когато бъде поставен на реалното му място в летописа на българския футбол. С признание за приноса му, но без манипулации и промиване на мозъци.

Сряда, 2006, Юли 5 5:45  
Blogger samocskaole said...

Моят “син” приятел параграф ***** в едно от моите есета е подхвърлил с голямата лопата поредната доза празнословие, безумие и отсъствие на всякакъв респект към истината. Противно на този подход, пропил всичко синьо, целият подуенски фолклор, ние, свободните хора от Парка на свободата се придържаме към друг тип мислене и друго отношение към обкръжаващия ни свят. Ние вярваме и изграждаме своите житейски позиции не на фантазиите, не на съкровените желания на дълго комплексирани от нашите европейски победи сини съчинители. Ние вярваме на едно единствено нещо. На фактите. На неподправената история. На истината.

Подуенската журналистиката, подуенските фенове след 1989г. положиха колосални усилия, за да пробват да наложат на общественото мнение една лъжа. Лъжата, че сме продук на партиен указ и лъжата, че нашите оттекнали в Европа победи се дължат не на таланта на българския отбор и на достойните и високоерудирани футболни специалисти, работили при нас, а на БКП. Гнусна лъжа, целяща да прикрие истината. Истината, че не някой друг, а точно отборът на Цола Драгойчева, на Борис Велчев, на Иван Славков и на Майкъл Чорни през всичките тези години са черпили живителни сокове от комунистическата партия. Те до такава степен са се срастнали с тази партия, че още не са в състояние да се отърсят от нея. Дори и сега. Дори и в новия ХХІв.

В този материал ще пропусна деятелността на човека, подарил на ПФК Лефски 1914 три криминални титли, Майкъл Чорни, ще пропусна дейността на конституционния съдия Г. Марков, известен доносник в епохата на комунизма, ще пропусна дори и “синият” финансист Баждеков, усвоил тънкостите на занаята не някъде другаде, а в Ленински РК на БКП. В този материал ще се спра на други давама “сини” другари. На др. Тодор Батков, стигнал до поста партиен секретар в СУ и на др. Емануил Николов, един от последните членове в подуенското ръководно тяло. Ще се спра не на базата на присъщото на нашите опоненти, празнословието, а с помощта на неопровержимите факти. Част от фактите излезли на светло. Факти несъмнени, очевидни и значещи много. Естествено само там, където е налице качеството интелигентност. Нещо, в което имаме прекалено малко основания да подозираме хората, опитващи се да застават срещу нас.

Батков подкрепи ФК Витоша

За милионите фенове на Левски най-кошмарната дата в история е 19 юни 1985г. Тогава сините играят финал за купата на България срещу ЦСКА, а след срещата ЦК на БКП разформирова двата отбора заради масово сбиване. Партията взима решение за учредяване на новите клубове Витоша и Средец. Един от потърпевшите е Наско Сираков. И докато нападателят е в изгнание с разбита психика, в ръководството на ФК Витоша триумлално влиза ... Тодор Батков. Тогава адвокатът е секретар на РК на ДКМС – район Васил Левски. Настоящият наместник на Майкъл Чорни в Левски е активен и през “ония” години – той е сред подписалите се на учредителното събрание на ФК Витоша, които клеймят действията на Наско Сираков и изпълняват решенията на ЦК на БКП.

Меридиан Мач, 3 февруари, 2003г.

Емануил Николов – стар комунист и несменяем член на синята управа

След Общото събрание на акционерите в ПФК Левски се разбра, че един човек, напълно непознат за зладите фенове на клуба, влиза в компанията на Майкъл Чорни и Тодор Батков в Надзорния съвет на клуба.

Според статистиката това е човек, който е неотлъчно в ръководството на клуба още от 1948г. Кой е този 77-годишен деятел на футбола, който стана член на Надзорния съвет на ПФК Левски след последното Общо събрание?

Емануил Николов е човекът сянка на Борис Велчев – висш партиен функционер от 70-те години. Като дясна ръка на бившия член на Политбюро на БКП Борис Велчев, Емануил Николов е изключително близък в онези години с още един комунистически кадър – Цола Драгойчева. За по-възрастните почитатели на футбола Николов е от старата гвардия комунисти.

Кариерата му минава в Министерството на химията и фирмите, нароили се след прословутия Указ №56, които са обаче в подчинение на министерството – като “Химимпорт”. Бил е генерален директор на “Фармахим”. Емануил Николов е ръководил през ония години доста други предприятия, повечето от които са в сектора на хранително-вкусовата промишленост.

Емануил Николов заема ръководни постове в почти всяка управа на Левски с много малки изключения. Президенти се сменяват, треньори и играчи си отиват, но той все остава. И така е от 1948г. досега.

“Вярно е че съм бил в почти всяко ръководство на Левски. Дали като секретар, ръководител или просто като член на управата, аз винаги съм гледал да помагам. И облаги никога не съм търсил. Бил съм преди и в управата на БФС, дори и като шеф на Дисциплинарната комисия... Самото ми приятелство с Борис Велчев е изцяло от футбола и покрай футбола. Благодарение на Борис Велчев левски е успявал да прекърши хегемонията на ЦСКА.”

След избора на Емануил Николов във висшето ръководство на Левски, адвокат батков обясни, че “сините” са тръгнали по нов път с “новите” хора в управата.

Меридиан Мач, 25 май 2003г.

Факти, единствено факти. Факти значещи много, факти разкриващи истината. Истината кой и досега продължава да черпи сили, кадри и вдъхновение от комунизма. Кой? Този, който никога не успя да постигне нищо. Защо? Заради ей тия всичките партийни другари, заради това, че винаги вървеше по най-лекия път. Пътят на партийните и държавни протекции. През цялата си, продължаваща и до днес комунистическа история...




VIE STE KOMUNISTI4ESKIOTBOR GOVEDA IZRAELSKI

Сряда, 2006, Юли 5 5:48  
Blogger samocskaole said...

В началото на 60-те години привържениците на Левски бяха отчаяни. Краят на “червената” хегемония, наложена от ЦСКА след смъртта на Сталин (силния период на Динамо Сф свършва с кончината на съветския диктатор), не се виждаше. По това време “сините” отстъпваха и на пловдивските отбори. Локо (Сф) също имаше силен състав. Тяхната звезда в онези години беше Жоро Соколов – един безспорно талантлив младеж. Той вероятно също е чувствал, че перспективите пред Левски не са добри и настоятелно искаше да премине в ЦСКА. Тогава видни “сини” привърженици от артистично-журналистическите и висшите партийни среди потърсиха помощ от Тодор Живков. Първия се отзова на молбата им и Йогата се завърна в Левски. По това време големият привърженик на ЦСКА Аспарухов не беше особено ценна фигура в очите на левскарите, защото се колебаеше между футбола и волейбола.

Заради Аспарухов се премълчаваха успехите на Ив.Колев, Якимов и Жеков
Когато Аспарухов беше взет от ЦСКА, нямаше истерия като тази с Жоро Соколов. Просто за “сините” тогава Гунди не беше особено важен. Всъщност Гунди не се оказа ценен и за “червените”. След няколко тренировки в Борисовата градина той изигра един мач с “армейската” емблема (но с бял екип). Това бе прощалния мач на Манол Манолов (Симулията). В него ЦСКА срещна съветския тим СКА (Ростов на Дон). Гунди не впечатли с нищо.

След като Аспарухов премина в Ботев (Пловдив), онези, които бяха готови да стигнат до Тодор Живков заради Соколов, не се трогнаха. Само че под тепетата младият нападател започна да вкарва голове. Едва тогава левскарите решиха, че той им е необходим. За тяхно огорчение Гунди предпочиташе да играе в Ботев и не искаше да чуе за Герена. За да го накарат да се върне в покрайнините на София, “сините” приложиха изпитано оръжие – обещания и заплахи, включително и от Държавна сигурност.

Няколко години преди това Кольо Цанев беше устоял на подобен шантаж и постигна мечтата си – да играе в отбора на ЦСКА, но заплати с изхвърляне от националния тим. Аспарухов беше дал многобройни обещания и клетви пред публиката и ръководителите на Ботев, но все пак не устоя. Шефовете на Левски написани по заповед на отговорните другари от БКП, публикации, митологизиращи т.нар. “осмо място” на Гунди като първото класиране на българин в десетката на тази престижна класация за футболист на годината в Европа.

Истината обаче е съвсем друга. Още през 1956 г., когато “Франс футбол” провежда първото си допитване за “Златната топка”, Иван Колев е на девето място. И още нещо. През 1965 г. Аспарухов раздели 8-10-о място с Воронин (Торпедо-М) и Мацола (Интер). Точки за Аспарухов бяха дал(и покровителите им в МВР и БКП) и на футболната федерация искаха Аспарухов на всяка цена, защото освен за Ботев той вече вкарваше и за националния отбор. ***иозно е, че точно головете привлякоха вниманието на левскарите върху отписания от тях по-рано Гунди, защото няколко години по-късно те трябваше да сменят плочата.
На “Герена” обявиха вкарването на голове за най-големия позор във футбола
Когато през 1965 г. след 12-годишна суша на Левски най-после партийците им поднесоха титлата шампион, на “Герена” се почувстваха като освободени. Тогава Гунди беше вкарал 27 гола в шампионата. Това беше с един повече от дотогавашния рекорд на Цанев от ЦСКА и слависта Ташков. 27-те гола на Гунди бяха обявени за нещо различно от техните 26. Оказа се, че това било едно от най-добрите европейски постижения.

Всъщност тогава лефскарите търсеха играч, когото да противопоставят на Димитър Якимов. Това, че в живота Якимов и Аспарухов бяха приятели нямаше никакво значение. Митата, който беше супер техник, беше наричан “Мито дъвката”… обясняваше се колко вредна била неговата игра и т.н. Виж, друго нещо са головете. За нещастие на “сините” идеолози (100 % от журналистите и преди, и сега) само след няколко години в състава на Берое се появи Петър Жеков, който бележеше на шега, сякаш когато си поиска. Това вбеси левскарите и когато Жеката премина в ЦСКА, те развиха тезата, че вкарването на голове е най-позорното нещо във футбола. 27-те гола на Гунди от 1965 г. изглеждаха мизерно малко пред головия водопад на бате Петьо и затова лумпениадата го нарече “каруца”. “Жеков не прави нищо, той само вкарва голове… “ – с тази смехотворна мисъл левскарите се опитваха да компенсират поредния си комплекс.

По-добре 16-и, отколкото 5-и
Друг важен момент от левскарската теория беше, че Гунди вкарал голове на световни финали. Единият от тези два гола беше през 1962 г. на празна врата, когато Българи загуби от резервите на Унгария с 1:6 в Чили. Другият беше реализиран срещу Унгария, когато на първенството в Англия паднахме с 1:3. Всъщност най-големият успех на националния ни отбор от онова време беше класирането на четвъртфинал за европейско първенство през 1968 г. Там България отстъпи на Италия след победа с 3:2 и загуба 0:2. Така в неофициалното класиране нашата страна беше на пето място, което е значително по-добро постижение от 16-ите места, които заехме в Чили и Англия. Причината да се говори малко за четвъртфинала от 1968 г. е проста. В срещите на България от това европейско първенство Жеков има четири мача и четири гола, докато активът на Гунди е четири мача и само едно попадение.
Кое e по-важно – реми в контрола или класиране за световно?

Друг факт, с който “сините” изтъкват класата на Аспарухов, е голът, отбелязан от него в приятелската среща с Англия през 1968 г. Митологизирането на този гол във вратата на резервата Уест дойде по-късно, тъй като след мача най-високи оценки от българските играчи получиха Симеон Симеонов и Димитър Якимов. “Червеният” футболен маестро дори бе наречен от английската преса “генералът в средата на терена”. През 60-те години Митата отбеляза два исторически гола. През 1961 г. с негово попадение България победи Франция с 1:0 в трети, допълнителен мач и се класира за пръв път на финали на световно първенство. През 1967 г. отново с гол на Якимов ЦСКА се класира за пръв път за полуфинал за КЕШ. Нашата “обективно-синя” журналистика забрави тези два гола, за да напомня многократно през годините за гола на Гунди в несериозна контрола с резервите на Англия.

1965-а преди 1956-а ли беше?
В издадената през 1994 г. “Енциклопедия на футбола”, том І, А-Л, на думата “анкети” четем:
“Първият български футболист, който намира място в челната десетка (на “Франс футбол” – б.а.) е Г. Аспарухов (осми) през 1965 г.” Подобни твърдения са изказвани многократно преди и след това както в “Първи енциклопедичен футболен справочник”, издаден през 1985 г., така и в “Малка футболна енциклопедия”, излязла през 1971 г. Да не говорим пък за многобройните, и двама души – българин и португалец. През 1969 г. Жеков беше класиран на девето място, като получи точки от българин, руснак, испанец и швед. Тогава Жеката имаше 14 т., а през 1965 г. Гунди получи 9 т. Тези постижения на Колев и Жеков не бяха скривани преди смъртта на Гунди. Интересно е, че много от авторите на публикации, в които се изтъкват класиранията на Иван Колев и Петър Жеков в анкетата на “Франс футбол”, след това в енциклопедиите от 1971 г. и 1985 г. “забравят” тези факти.

В последните десетина години дори се правят внушения, че т.нар. “осмо място” на Гунди през 1965 г. е едно от най-високите постижения на футболист от Източна Европа през 60-те години. Всъщност през 60-те години “Златната топка” беше спечелена от Яшин (Динамо-Москва), Масопуст (Дукла-Прага) и Флориан Алберт (Ференцварош-Будапеща). Като се вземат предвид и многобройните включвания в десетката на други футболисти от СССР, Унгария, Чехословакия и Югославия, ще стане ясно, че 60-те години са най-успешният период за източноевропейските играчи в анкетата на авторитетното френско списание.

Кое е повече – 1 или 49?
Въпросът кое е повече – 1 или 49, не е свързан с джакпота в тото 2, а със сравнението на международния престиж на Стоичков и Аспарухов. Когато през 1994 г. Стоичков спечели “Златната топка”, той беше посочен в листите на 49 журналисти от цяла Европа и спечели 210 точки. Когато през 1965 г. Гунди стигна до 8-10-о място, той имаше 9 т. и беше посочен в листите на един българин и един чужденец. През 1992 г. Ицо получи престижната награда “Златен Онз” като най-добър футболист в света.

Признанието, което Стоичков получи, не намалява уважението към Ив. Колев, Т. Диев, П. Жеков, Д. Якимов, Д. Пенев, Хр. Бонев … и всички други футболисти, допринесли за развитието на нашия футбол. Уважението може да бъде загубено, когато, за да се издигне нечий престиж, се прибягва до неприкрити опити за фалшифициране на история. Или до анкети като тази за определяне на футболист на века, в която Стоичков остана втори, въпреки че в повече от половината листи той беше посочен за първо място. Само защото част от участниците не пожелаха да включат голмайстора на световното първенство и №1 на Европа в своите “бюлетини”. Очевидно тези псевдожурналисти и деятели на Мобилтел се оказаха най-големите жертви на “синия” комплекс за малоценност, превръщаш иначе нормални хора в зомбирани същества.
Тези, които наистина обичат Георги Аспарухов, трябва да знаят, че той ще получи истинско уважение едва когато бъде поставен на реалното му място в летописа на българския футбол. С признание за приноса му, но без манипулации и промиване на мозъци.

Сряда, 2006, Юли 5 6:01  
Blogger samocskaole said...

ako toq naistina e tu4in (koeto ujasno mnou me sumnqa),to ne znam dali znaete,no AHMED DOGAN(LIDERA NA DPS)e kruvna grupa lefskar ;)
tei kato
minaliq sezon bqhte ot4aiva6to zle
i pari nqma6e nikoi ot rukovodstvoto na lefski spartak tel aviv poduene,doide dogaaaan.ah,tozi Dogan!kolko pari ni dade,nie da ddadem na bojk-off i toi da ni uredi purvenstvoto,6toto si4ki 6teli da vi se smeqqqqqt!ahahaha
vie ste turci!ahha vie ste evrei!
mar6 ot SOfia!Mar6 ot Bulgaria!Otivaite si v Instanbul,Ankara i TEl aviv i ne se vru6taite,za6toto pee cqlata strana samo CSKA
za6toto pee cqlata strana
kur za lefski!

Петък, 2006, Декември 8 13:48  

Публикуване на коментар

<< Home